ГНОЗИС И АНТРОПОСОФИЯ

Когато стана Тайната на Голгота "Гнозисът" беше начинът на мислене на онази част от човечеството, който можеше да донесе срещу това най-великото събитие в земното развитие едно познавателно, а не само едно чувствуващо разбиране на хората.

Ако искаме да разберем душевното устройство, в което Гнозисът живееше сред хората трябва да вземем предвид, че в епохата на Гнозиса е епоха на развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.

В този факт трябва да се търси причината за почти пълното изчезване на Гнозиса от историята на човечеството. Докато бъде разбрано, това изчезване ще бъде едно от най-удивителните събития в развитието на човечеството.

Развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа бе предхождано от това на Сетивната душа, а това последното от развитието на Тялото на Усещанията. Когато фактите на света биват възприемани чрез Тялото на усещанията, тогава цялото познание на човека живее в сетивата. Светът е възприеман в цветове, в звуци и т.н.; обаче в цветовете, в звуците, в топлинните състояния човекът осъзнава един свят от духовни същества. Тогава не се говори за "материя", на която се явяват цветове, топлинни състояния и т.н.; говори се за духовни същества, които се изявяват чрез това, което сетивата възприемат.

В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека. Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез сетива та му се изявяват Боговете. Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.

Един важен прелом настъпва, когато се развива Усещащата Душа. Изявата на Божественото чрез сетивата се затъмнява. На нейно място настъпва възприемането на така да се каже напуснатите от Боговете сетивни впечатления, възприемането на цветовете, на топлинните състояния, без в тях да се изявяват Боговете. Във вътрешността Божественото се изявява в духовна форма, в идеи-образ. И човекът възприема света от две страни: отвън чрез сетивните впечатления, отвътре чрез идейните духовни впечатления.  Сега човекът трябва да стигне до там, да възприема духовните впечатления така определено, така оформени, както по-рано възприемаше проникнатите от Боговете сетивни впечатления. Докато царува епохата на Усещащата душа/Сетивната душа/, той може да върши това. Защото от неговото вътрешно същество възникват за него идейните образи по един напълно оформен начин. Той е изпълнен отвътре с едно духовно съдържание свободно от сетивни впечатления, което е едно копие на съдържанието на света. Ако по-рано Боговете му се изявяваха в сетивна дреха, сега те му се изявяват в духовна дреха.

Това е епохата на същинското раждане и живот на Гнозиса. Живее едно чудесно познание, за което човек знае, че го притежава, когато развие своето вътрешно същество в чистота така, че божественото съдържа ние да може да се изяви в него. Този Гнозис живее от 4-то до 1-то хилядолетие преди настъпването на Тайната на Голгота в онази част от човечеството, която е напреднала в познанието.

След това започва епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Сега вече образите на боговете на света не възникват от само себе си във вътрешността на човешкото същество. Човекът трябва да употреби вътрешно сила, за да ги извлече от своята душа. 

Външният свят със своите сетивни възприятия се превръща във въпрос. Употребявайки вътрешна сила, за да черпи от себе си образите на Боговете на света, човекът получава отговори.

Обаче образите са бледни в сравнение с техните предишни форми. Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в Гърция. Гъркът се чувствуваше в достъпния за сетивата външен свят и в него той чувствуваше вълшебната сила, която подбуждаше вътрешната сила за разгръщането на образите на света. Във философското поле това устройство на душата се разви в Платонизма.

Обаче зад всичко това стоеше светът на мистериите. В него се пазеше с вярност това, което още съществуваше в Гнозиса от епохата на Усещащата душа. Душите бяха обучавани за това вярно съхранение. По пътя на обикновеното развитие се роди Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Чрез едно особено обучение Усещащата душа биваше отново оживена. Така зад обикновения културен живот съществуваше именно в епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа един богато развит живот на мистериите.

В тези мистерии живееха образите на Боговете на света и благодарение на това, че те бяха направени съдържание на един култ. Когато погледнем към вътрешността на тези мистерии, ние виждаме света в изображение на най-чудните устройства на култа.

Хората, които изживяваха това, бяха онези, които най-добре разбираха Тайната на Голгота и нейните дълбоки космически отношения, когато тя настъпи. 

Обаче това беше един живот на мистериите, който се държеше съвършено на страна от живота в света, за да може да развие в чистота света на духовните образи. А това развитие ставаше все по-трудно за човешки те души.

Тогава в най-висшите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в помощ на усилията на стремящите се към познание хора. Така импулсите на епохата на Усещащата душа се развиха по-нататък под влиянието на самите "богове". Роди се един Гнозис на мистериите, за който много малко хора имаха някакво предчувствие. Наред с него съществуваше това, което можеше да бъде прието от хората с помощта на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Това беше екзотеричният Гнозис, от който в следващите времена са достигнали само откъслеци.

В езотеричния Гнозис на мистериите хората ставаха все повече неспособни да се издигнат до развитието на Усещащата душа. Тази езотерична мъдрост все повече премина сама под грижите на "боговете". И това е една тайна на историческото развитие на човечеството, че в това развитие действуваха така да се каже "божествените мистерии" от първите християнски столетия чак до Средновековието.

В тези "божествени мистерии" ангелски Същества съхраняваха в земното съществуване това, което хората не можеха вече да съхраняват. Така царуваше Гнозисът на Мистериите, докато външно се работеше за унижението на екзотеричния Гнозис.

Съдържанието на образа на света, което се съхраняваше по духовен начин в Гнозиса на Мистериите от духовни Същества, докато още трябваше да действува в развитието на човечеството, не можеше да бъде запазено за съзнателното разбиране на човешката душа. Но трябваше да бъде запазено чувственото съдържание. И това чувствено съдържа ние трябваше да бъде предадено в подходящия космически момент на подготвеното за това човечество, за да може под неговата душевна топлина по-късно Съзнателната душа да проникне по нов начин в царството на духа. Така духовните Същества построиха моста между старото съдържание на света и новото.

Тази тайна на развитието на човечеството съществуваше под формата на намеци, на указания. Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.

Духовните Същества съхраняваха образите на света, в които живееха тайните на Голгота. Те спуснаха не образното съдържание, понеже това не беше възможно, но чувственото съдържание в душите на хората, когато дойде времето за това.

Това всаждане на чувственото съдържание на едно древно познание може да бъде само една подбуда, но една мощна подбуда, за да може в нашата епоха от Съзнателната душа и в светлината на дейността на Михаел да се развие едно ново пълно разбиране на Тайната на Голгота.

Антропософията се стреми към това ново разбиране. От направеното описание се вижда, че тя не може да бъде никакво възобновяване на Гнозиса, който имаше като свое съдържание начина на познание доставен от Усещащата душа, но че тя може да почерпи от Съзнателната душа по съвършено нов начин също едно така богато съдържание.

Гьотеанум, януари 1925 година.